Sunday, 26 November 2017

За класа наречен живот

Открихме сезона с "Class" в Театър 199 и колко много исках да пиша за него, но изпуснах момента. Сега пиша, за да ви окуража да го видите със собствените си очи. Защо ли?

снимка, Театър 199
1. За състава

Юлиан Вергов се въплащава в ролята на Елиът, най-добрият учител по актьорско майсторство в Ню Йорк, а Сара играна от Мила Люцканова е млада, известна филмова актриса. Режисурата е на Владимир Пенев, поставновка на американския драматург Чарлс Еверет. Играта на актьорите е безупречна, а химията помежду им великолепна.

2. За сюжета

"И двамата стават участници в житейски спектакъл, чийто край се оказва непредсказуем. Class e емоционално пътешествие, понякога хумористично, но много трогателно." Елиът е преживял, Сара тепърва ще преживява. Елиът е обезверен, натъжен, циничен. Сара е невинна по своя си начин, наивна по своя си начин. Животът ги среща, когато трябва, по-късно ще е вече твърде късно. Двамата се учат взаимно - що е това живот, как да се живее? Според мен и двамата не знаят, но успяват да разберат повече в комуникацията помежду си, в ценностите и принципите, които са толкова преходни, че понякога ни е трудно да намерим онова нещо, което да ни държи здраво стъпили на земята.

3. За играта

Тази постановка е изключителна възможност не само да се въплатиш в ролята на своя герой, но и да погледнеш отстрани на актьорската игра като преподавател, като стойност, като студент. Защо искаш да играеш? Какъв е смисълът на театъра? Искаш да промениш себе си или искаш да промениш света, има ли разлика между двете? Изкуството на театъра или как да бъдеш себе си играейки някого друг?

4. За публиката

Обичам постановките, които са непретенциозни, които превръщат публиката в актьор сама по себе си. Когато Елиът се обръща към своите студенти, гледа МЕН. Засрамвам се, почервенявам, защо гледа точно мен? Чувствам се като че не съм подготвена за час или не съм си научила урока за днес?! Връзката му с мен е толкова силна, че сякаш не съм на театър, забравям за декорите около мен. И сякаш пита мен със своите риторични въпроси - започвам да ровя надълбоко в своята душа, за да открия отговори на незададените такива...съпреживявам. Нали това е идеята?!

5. От Елиът

"Добре дошли във вашето бъдеще, дами и господа. Оптимистичният вариант? Ако ви се получат нещата, може би ще промените света...Или поне своето малко кътче. В него вие ще опознаете великата емоция от упражняването на едно изкуство, което е повече от почтено... И преди да умрете, може дори да докоснете сърцето на десетки, стотици... хиляди, кой знае... може би милиони хора, които никога не сте срещали и благодарение на този процес, може би, ще промените и техния живот...

---

Class може да гледате на 3,20 декември и 4, 24 януари.

Read More

Sunday, 3 September 2017

Летни спомени 1: Музика на живо

Лятото е море, лятото е 3 месеца, лятото е сянка под чадъра, лятото е мириса на плажно мляко, мента с лимон, откриване на нови места, преоткриване на стари.

Лятото идва и си отминава и докато се усетя пиша спомени за него, сякаш за да не го забравя, да го запечатам - на лист хартия или в блога да го съхраня, непокътнато, непроменено със своите несъвършенства и несбъднати мечти.

Лятото има своите нюанси, но сега искам да поговорим за лятото в града и откритите концерти.

Музиката е сила сама по себе си - може да те стопли, когато навън е -8, може да те разхлади, когато навън е 35+. В пряк и преносен смисъл... Музиката на живо е друга бира. Понякога музиката няма и толкова голямо значение - значение има съпреживяването, споделянето с други хора, с шепа приятели или хиляди.

Моят първи спомен от лято 2017 е концертът на живо - Coldplay, 22-ри юни, гр. Брюксел.




Никога не съм била луд фен на бандата, но винаги съм била фен на неповторимите изживявания - тенис на живо, мюзикъл Broadway, един специален танц, уникална изложба (макар че може да се твърди, че всяко изживяване е неповторимо..). Случайно като че ли се оказах на стадиона, 5 часа по-рано в жегата, само и само да съм възможно най-близко до Крис и компания.

Крис ми пее на уше
Това е моят първи концерт от този мащаб, на стадион сред публика от 50 000 човека, които пяха в един глас и с едно сърце. Имаше от всичко и не знам дали защото беше именно първият ми такъв концерт, но всичко усещах подсилено 10 пъти. Хубаво по 10, представете си само! :)

Сега, в края на лятото, си спомням за този концерт, за да го включите в следващото ваше лято. Защото...

1. Има от всичко - визуални ефекти, музикални ефекти, импровизации, рок песни, балади, високи тонове, ниски мелодии, спокойна китара, избухване на вокала, викане в ушите; имаше от всичко за всекиго и всеки можеше да си вземе, каквото иска, в каквото количество пожелае;

2. Фоерверките  - фоерверките никога не са излишни, особено когато се появят в правилния момент, при кулминацията;



3. Конфетите - за момент ми мина през ума, как ще се чисти всичко това след като свърши концерта, но организацията беше на ниво и всичко се случваше доста бързо; тези хартийки на моменти скриваха всичко от поглед, виждаш само хвърчащи птички сякаш много пеперуди пърхат около теб; побиват те тръпки;







Чистене на конфети - бърза работа

4. Големите топки -
това вече премина всякакви граници; публиката се чувствахме като деца на най-яката детска площадка в света; по-големи от най-големия човек топки започнаха да летят в пространството, а ние играхме играта "да не падне на земята само";



Големите надуваеми топки, които ни усмихнаха


5. Светлините и звездите - запазена марка на Coldplay са светещите гривни в различни цветове, които се раздават на всеки посетител и които се управляват централно; през голяма част от времето се обръщах с гръб към сцената, защото гледката към хилядите светлинки беше уникална - другият път си обещах, ще бъда най-отгоре, за да имам поглед към цялата сцена и страните и ще се насладя на гледката отвисоко. Трудно е да се запечата това от непрофесионален фотоапарат и фотограф...

Lights will guide you home


Хубавото на тези пътешествия в думи, снимки и видео е че се случват дълбоко в сърцето - там,
където само музиката може да проникне. Там, където всичко е младо, вечно и златно, може би именно защото е минало.

Coldplay пеят: светлините ще те отведат у дома, гледай към звездите...

А другото лято? Пак. Хубаво е.


---

Целият концерт може да слушате и гледате в Youtube, но ви препоръчвам да посетите този линк вместо това и да запазите една дата за следващото лято. Дотогава - един playlist.

---
Още от блога: Коя е посока Hygge?
Read More

Sunday, 12 February 2017

Tango for dummies или защо тангото е за всеки

Тангото не е за всеки. Поне така си мислех до преди няколко месеца, когато започвах уроци. Приятелите, които канех да се включат за кавалери имаха същото мнение - често реакцията беше "Танго?! Ти луда ли си?". Разбирах. С течение на времето обаче се убедих, че тангото е много отвъд това, което се вижда с просто око и не е задължително да бъдеш просветен в танца, за да следваш принципите, които следва тангото. Ще се опитам да обясня, защо смятам така. Но преди това...
 
Митове за развещаване
 
Мит номер 1: Та̀нго или Танго̀

Нека да обсъдим слона в стаята - къде е ударението? Кратко и ясно:
- Та̀нго - на повечето езици се произнася с ударение на „а“
- Танго̀ - в България и Франция се среща и с ударение на „о“
 
Мит номер 2: Спорт ли е тангото?

Определенеото за спорт в Wiki е следното "Спортът е съвкупност от специфична физическа дейност или физически упражнения, които се изпълняват с определена цел и в условия, различни от всекидневните. Хората може да спортуват заради състезанието само по себе си, заради удоволствието, за да се усъвършенстват, за да развият умения, или някаква смесица от посочените фактори."
Какво имаме в тангото?
- съвкупостно от стъпки, завъртане и т.н. = физическа дейност
- условия - определено във всекидневието си не се движа така както по време на танго
- състезание или удоволствие - има състезаная по танго, а някои като мен, танцуват за удоволствие
Извод: Тангото Е спорт!

1. It takes two to tango // За танго са нужни двама

Неслучайно този израз е толкова популярен и се използва в редица често срещани ситуации в живота ни. Историята му започва от песен на Ал Хофман и Дик Манинг от 1952 г. и набира популярност след 1982 г., когато Роналд Рейган използва фразата, за да опише американско-руските отношения.



Нужни са двама - асоциациите са неизчерпаеми и са приложими всеки ден. В бизнеса например зад всеки успех има 2 човека, сам е трудно да успееш. Когато ни питат, каква е тайната за успешен бизнес, говорим за екипа - открий правилните хора, привличи най-добрите и ги задръж. За провала също са отговорни двама - лесно е да обвиниш другия, но отговорността е споделена. За кавгата са нужни двама - лековато може да кажем "Не ме разбра!", но колко често се случва да погледнем в собствената си паничка и да признаем, че може би не сме обяснили достатъчно добре.

Приемането, че Аз-ът не е в центъра на всеки успех и провал е философско приемане на света. Понякога действа успокояващо, друг път ни кара да бъдем по-благодарни и признателни към другите. Води до намаляване на желанието за контрол и намалява очакванията, стимулира ни да поемем отговорност за действията си и да не задържаме несгодите на другите в себе си.

Ето част от текста на песента в изпълнение на Луис Армстронг:

You can sail in a ship by yourself,
Take a nap or a nip by yourself.
You can get into debt on your own.
There are lots of things that you can do alone.
(But it)
Takes two to tango ... etc.

2. Колко мъж е мъжа и колко жена е жената?

В тангото има кавалер и дама - водещ и следващ, но не се заблуждавайте, че дамата "се оставя" или че кавалерът има повече тежест. Нищо такова. Един учител ми каза "Ако се облегнеш просто на рамото на мъжа и се поклащаш лекичко, това е все едно танцуваш стара градска песен." А друг ми каза "Дамата не е саксия, която се мести." Изобщо по време на уроците се научават не само стъпки, но и чудати алегории, които обогатяват общата ни култура. Важното е, че дамата участва равноправно. За да се получи танца същестува така наречената "опозиция" и 100% участие на двамата в танца.



За мъжа е важно да поеме инициативата и да се грижи за своята дама. Колко мъжко е това? може ли да се измери? Мога да кажа със сигурност, че в тангото разбираш много повече, койо е мъж отколкото в който и да е друг "силов спорт".  А жената има възможност да се почувства по-женствена и за разнообразие да забрави "свободната, еманципирана, силна жена". В тангото се танцува "сърце до сърце" - полът няма значение.
 
3. Тайните на нашето тяло

Колко често използвате глезените си? А знаете ли на какво са способни мускулите на гърба? Тангото ни позволява да изследваме непознати за нас части и да разберем за пореден път колко гениално е човешкото тяло. Казват, че тангото е активна медитация, спомага да изследваме себе си и да живеем в настоящия миг. Защо напоследък йогата и медитацията станаха толкова популярни - работодатели въвеждат практики по време на работа, хората се обръщат все по-често и по-надълбоко в себе си. На фона на заобикалящите ни социални мрежи, все бързащи, темата за бавен живот, датското "hygge" и други подобни застават на фокус. Тангото е още един път към осъзнаване.


 
 
4. Дишай, отпусни се и всичко ще е наред
 
Когато се учиш да танцуваш танго ти казват "присъствай" и най-естествено е човек да се стегне. Това не помага, защото по този начин мъжът усеща една скала до себе си, която не позволява да се създаде истинска връзка между партньорите. Да си начинаещ не помага, защото си още по-притеснен. Едно момче ми каза "Като мислиш, че си сбъркала, отпусни се още повече." И това наистина помага. Когато загубим контрол над ситуацията (защото обичаме да контролираме всичко) е нормално да предприемем стъпки, за да поправим ситуацията и много често завършваме в още по-голяма бъркотия. Напротив: тангото изповядва точно обратното. Остави се на течението, отпусни се и всичко ще си дойде на мястото. Дишането не пречи!



В танците колкото повече напредваш, а и в живота като цяло, с времето започваш да се вглъбяваш в малките неща, да се ядосваш на ситуациите, които не ти харесват, да се взимаш прекалено насериозно. Тогава е лесно да забравиш причината защо изобщо започна да танцуваш - а тя е за да се забавляваш.

5. От няма грешки до импровизация и творчество

По-горе споменах, какво се прави при грешка, но всъщност в тангото се изповядва мантрата, че грешки не същестуват. Няма правила. Научаваш основните стъпки и принципи и оттам следват само импровизации. Следваш музиката и ако с партньора сте едно правиш това, което усещаш. Разбирането, че не същестуват грешки има много общо и с цялата еуфория около предприемачеството и провала като събитие. Все повече се налага мнението, че провалът е част от живота, възможност да научиш нещо ново, нещо от което не трябва да се страхуваш и анатемосаш, а приемеш като част от процеса за развитие напред и нагоре.
По този начин се учиш да рискуваш и да тестваш нови идеи, да предлагаш нови решения на проблеми, да мислиш извън рамката и да бъдеш изобретател, създател и творец.

Ето една страхотна инфографика, която онагледява и моето разбиране за провала.



 Вместо заключение 
 

Моите обувки


Може би е по-добре да задам въпроса "За кого е тангото?". То е за всеки, който обича да се предизвиква, да научи повече за себе си, да живее за мига осъзнато и да се радва на живота. Ако смяташ, че ти не си сред тях, окей. Съпреживяването започва с разбиране. Надявам се, че си разбрал. И най-вече, че ще откриеш своето собствено танго по пътя към 5те неща, които изредих и ще ги променяш, развиваш и добавяш нови...по твоя си начин.

---

P.S. Как се запалих по тангото? Преди 2 години спечелих билет до Аржентина от авиокомпанията KLM чрез игра във фейсбук (да, няма измама) и в Буенос Айрес за първи път се потопих в дебрите на тангото. Първата ми милонга беше на улицата - ето и видео.
---
Още за четене: Is music discovery the ultimate way of having the ultimate orgasm?
Read More

Sunday, 20 November 2016

Посока "Hygge"

Всеки човек си има посоки - север, юг, запад, изток. Всяка посока носи своето значение. За мен посоката винаги е била Юг, защото я асоциирам с топло време и лек живот. Билети на Север купувам, когато другите възможности са изчерпани. 

И слава богу, че възможностите се изчерпват, защото тогава се случват приятните изненади. Доскоро свързвах Копенхаген само с безплатно образование и много скъп начин на живот. Моите впечатления от пътуването могат да се обощят така:

1. Колела, колела, колела, колела, колела, колела

Според някои статистики броят на колелата в Копенхаген надвишава този в Амстердам и очевидно най-големият проблем е този с паркирането. Нагледах се на толкова много и различни колоездачи, че чак ми се зави свят.



2. Да израснеш с Тиволи

Знаехте ли, че Дания има забележителна история свързана с увеселителните паркове? Първият такъв в света е създаден в Дания, а Тиволи в Копенхаген вдъхновява самия Уолд Дисни да създаде своя парк в Париж. Тиволи се намира в сърцето на града и стои като декор - от стърчащите люлки нависоко и обикновена ограда не можеш да разбереш, какво те очаква вътре.



Каквото и да искаш, можеш да го намериш в Тиволи - за родителите с деца има безброй игри, за приятелите има страшни предизвикателства, за влюбените - възможности за романтични разходки, за възрастните - спокойствие сред природата. Времето в Тиволи  не просто спира, то престава да съществува, а носталгията действа като машина на времето.


3. Духът на Christiania

Кварталът Christiania не може да се обясни с думи - трябва да се почувства от първо лице. Марихуаната е разрешена, музика по цял ден, хора на всякакви възрасти се забавляват, не правят нищо специално. Туристите не се набиват на очи, защото е рисковано. Препоръчвам да прочетете информацията в Google преди да го посетите, а за по-алтернативно настроените определено си заслужава. 


4. Височините на Църквата на Спасителя



Само на 5 мин. от Christiania имахме страхотна възможност да разгледаме града отвисоко. Гледката е добра, но пътуването нагоре и надолу е много по-забавно, особено, когато си с човек, който има страх от височини. 



5. Каналите и водата 

Писала съм много относно градовете с вода и тяхната магия. Копенхаген не е изключение.



Да изядеш един голям сладолед с гледка към къщичките на канала Нюхавн - това е достатъчно.

6. Начин на мислене 

Дори не бях чувала думата "Hygge", трудно ми е да я произнеса, a какво остава да я разбера. Според датчаните думата олицетворява удоволствието от простичките и безценни неща в живота, които ни правят истински щастливи - семейството, приятелите, благодарността. 

Датчаните не търсят тайната на щастието, защото тайна няма. Пътят към щастието е може би най-откритият път във вселената - точно пред очите ни, с малко на брой вещи около нас, които ни позволяват да отдадем нужното вниманието на важните хора в живота ни.

Центърът вместо заключение

Всяка посока носи своята емоция, но центърът е този, който определя значението на посоките. Ако центърът е на мястото си, посоките не са 4 на брой, посоките са безброй. Градовете и държавите, които посещаваме, са просто различни пътеща, които се обединяват в едно и водят към едно и също, единствено място - нашата собствена притегателна сила. 

А каква е силата? Зависи само от точка 6. 
Read More

Tuesday, 6 September 2016

Stranger Things и 7 странни неща, които научих за живота

Откриването на добър сериал е като откриването на отдавна скрито съкровище.

Случва се толкова рядко, че чак не ти се вярва, затова и по принцип съм леко скептична. Знам, че сериалите са опасна игра - наркотик, който те кара да стоиш вкъщи с часове, дни, седмици. След като гузния елемент изчезне и времето заличи първоначалните следи по тялото (най-вече визирам черните кръгове под очите) остава чувството на възхищение - обикновеното, семпло, искрено "браво", което ти се иска да извикаш, когато осъзнаеш срещата с качествен продукт, до който току-що си се докоснал.

"Stranger Things" (Странни неща) може и да не е най-великият сериал на всички времена, но пък е добър повод да се замислим за "странните неща в нашия живот".

Ето и моите 7


Плакатът на "Stranger Things"

1. Добрата история е моята история

Сега повече от всякога слушаме, четем и живо се интересуваме от "разказването на истории" като наука. Защо?
Защото разказването на истории вече е част от всяка професия - преди беше резервирана за режисьорите, писателите и още няколко избрани поприща. С напредването на
технологиите, развитието на блоговете и социалните мрежи всеки лесно и бързо може да разкаже своята история - колкото по-автентична, завладяваща, мощна е тя, толкова повече последователи ще имаме (и евентуално дивиденти). Предприемачеството и създаването на нов продукт и компания ежедневно ни предизвиква да разказваме своята история по начин, който ще накара околните да ни запомнят (ако може с добро), за да разказват и те самите на своите приятели и така нататък, и така нататък. Покрай работата си в Escreo се облъчвам постоянно с маркетинг, който разказва истории и все по-често се опитвам да разгадая процеса по създаване на история - коя е онази вълшебна частица, която прави една история уникална и коя банална?!

Стигнах до извода, че няма значение дали една история е уникална или банална. Важната дума тук е "чужда". Историите имат за цел да ни разсмеят, натъжат, предизвикат, да ни изкарат от комфортната ни зона, да ни научат. Историите не са самоцел, те имат своя висша идея и тя е да помогнеш на своите слушатели да ... - тук следва глагол. Дали ще промениш тяхна отдавна възприета привичка или ще ги накараш да погледнат на света от друга призма разказването на истории е отговорност, която малко хора признават.

Светът е пълен с лидери, модели за подражание и икони, които много често ни демотививат, отколкото да ни стимулират да разкажем и нашата история. Всяка история е ценна, когато има, на кого да я разкажеш.

За повече вдъхновение,гледайте тези образователни клипчета от TED и разгледайте този списък с литература.


2. Добрата игра на героя

"Give a good idea to a mediocre team and they will screw it up. Give a mediocre idea to a great team, and they will either fix it or come up with something better. If you get the team right, chances are they'll get the ideas right." 
Ед Катмъл, президент на Pixar, цитат от книгата "Creativity, Inc."


Дванадесетгодишната Мили, в ролята на "11(Eleven)" играе дете с телекинетични способности, а изпълнението й е впечатляващо. Любопитно е, че първоначално тя се притеснява от факта, че трябва да подстриже косата си, но когато й показват, колко готино изглежда Чарлийз Терон в Mad Max, тя се съгласява.
Мили Боби Браун в ролята на 11
Мили Боби Браун в по-голямата част от филма изглежда така
Помислих си, че това е момче, което играе много добра роля, но снимките от реалния живот на Мили ме убедиха за пореден път в нейните възможности да се превъплащава в своята героиня.

А ето и Мили в другия (реален) свят

Братята Дъфър (Рос и Мат Дъфър), създателите на сериала, не привличат обичайните сладникави холивудски физиономии, а обикновени хора, които изпълват своите персонажи и те карат да запомниш чудатия им външен вид, идеално пасващ на историческото време в сериала - 80-те години.

Лицата, които сменяме всеки ден - на добрия, на лошия, на умния, на мистериозния, на майката, на съпругата, на любовницата, на изкусителката - всички ние имаме своите роли, които се сменят в зависимост от изискванията на конкретната сцена. Замислите се: най-любимите ни герои не са нито добрите, нито лошите, а тези, които въплъщават и двете страни на човека. Анакин Скайукър?! Нашият характер не е константна, а амалгама от емоции, чуства и хора, които ни се случват. 


3. За носталгията с любов

Защо рекламата на Загорка Ретро придоби такава популярност? Защо дрехите на мама/баба се продават в бутиковите магазини за хиляди левове (момичетата ще ме разберат). Защо vintage часовниците и бижута продължават да бъдат едни от най-търсените аксесоари, когато "i" и "smart" предметите управляват всекидневието ни?! 

В поста "Направи си сам"  засегнах темата за силата на носталгията и факта, че все повече големи компании обръщат внимание на миналото в желанието си да събудят онези мили и драги спомени, спотаени дълбоко в нас.

Толкова сме заети да гледаме в бъдещето, обсебени от моментите на настоящите, че като че ли откриваме покой и утеха в миналото. Всичко ни е драго, защото вече не може да бъде, защото вече се е случило... 

4. Хуморът 

За пореден път се убежавам, че хуморът е страшно ефективно средство за запомняне. А може би и е единственото ни спасение? Хуморът трябва да се полива, пази, сухранява, уважава и обича. Хуморът е винаги с главно "Х". Ако трябва да избирам, винаги ще избера Хумора!

Предизвиквам ви да не се смеете на Дъстин (играе Гатен Матараз) в тази забавна компилация. Между другото Гатен наистина има болест свързана с растежа на зъбите му (прочетете повече в този материал).

5. Музиката трябва да се слуша в контекст

Случвало ли ви си е да гледате повратен момент във филм и да си кажете "Уникално подбран саундтрак", да Shazam-нете песента и да нямате търпение да си я слушате 10000 пъти вкъщи. После отваряте Youtube и "А, това ли беше песента, много е зле". Тогава разбрах, музиката идва със своето време - това като да прочетеш една и съща книга на 10 и на 50 години, да гледаш филм с гаджето или след раздяла, когато си с приятели или сам. Продуктите идват със своите социални товари и понякога продуктът е най-пренебрегнат. Не вярвам в първото впечатление, 2рото и 3тото са много по-интересни.

В един блог пост сравних откриването на добра музика с оргазма.Откриването на нова музика е богатство, а още по-голямо богатство е да преоткрием старата добра музика.

Ето и саундтрака към филма.

6. Краят никога не е краят

Не засягам темата със смъртта, но замислете се "И заживели щастливо..." не е задоволяващо. Искам да знам, какво става после - къде летуват принца и принцесата, какво се случва със злодея, има ли дете? В живота се страхуваме от "краищата", защото ни изправят пред непознати неизвестни пътища. Независимо дали го търсиш или не обаче новото накрая винаги си пробива път и взима превес. Твоят избор е дали да отвориш обятия към него или да се затвориш в черупката си.

7. "Friends don't lie" & "You promised" 

Сюжетът на "Stranger things" в никакъв случай не е сложен. Но е изключително комплексен - в него са преплетени оригинални похвати, които разказват чисто човешки чувства и емоции. Като тази на приятелството - как подбираме своите приятели и какво сме готови да направим за тях?! В какво се изразява истинското приятелство?! Всички искаме да бъдем добрите герои, които спасяват света в края на деня, но дали действията отговарят на желанията ни? Дали забравихме детските книжки и уроците от/на детството?

Доброто кино ни напомня нещата, които някога приемахме за основни принципи в живота си. Кара ни да погледнем в себе си и да се припознаем в характера на героя, който най ни допада. Кара ни да напуснем тривиалните събития от битието и да се порадваме на чудновати светове, приключения и игри.

---
7 неща от живота, които се оказва са толкова странни, че са напълно нормални. Насладете се на "Stranger Things" и открийте своята 8-ца, която ще направи живота ви още по-странен.







Read More

Wednesday, 3 August 2016

Направи си сам

Градските истории не започват с града. Градските истории започват в първо лице – с човешката история. И както човек не е постоянна величина, а вечно променяща се, така и градовете са жив организъм, който се опитва да обедини всички онези мечти, надежди, тревоги, нещастия и щастия на своите обитатели.

Затова си мисля, че градската история е неизменно свързана с човешката история.
В моя живот например има няколко значими моменти, които правят и градовете, в които са създадени, толкова специални: Асеновград, Пловдив и София

София, Пловдив и Асеновград = градовете в моя живот


Детството

Асеновата крепост = най-голямата забележителност в гр. Асеновград

Понякога съжалявам софиянци – те могат и да се хвалят със своя граждаски произход, но за мен няма нищо по-мило от провинциалните махали. Наблюдавам племенниците си, които израстват в София и е жалко, че родителите трябва да ги оставят и взимат всеки ден от детската градина. Площадката за игра пред входа е дълга 100 метра, а накрая стоят редица родители, които са жива ограда срещу колите, които изкачат зад ъгъла. Моите спомени са диви – краденето на грозде от чуждите дворове, мръсните крака, разранените колена, къра, картофа, фунийките и всички онези игри, които сега си припомняне само с електронните им аналогии. Не е чудно, че всички бири и модни тенденции обръщат поглед към миналото -  заиграват се с носталгията, с най-драгите ни спомени. Това са силните емоции – спомени по миналото, когато бяхме невинни в грешките си и оправдани в грубостта си към другите.

Експериментите



Античният театър в гр. Пловдив

Когато израстваш в малък град като Асеновград единственото ти желание е да избягаш към големия град. Ирония, като се има предвид, колко хора в момента копнеят за спокойния живот на село и търсят възможности за дистанционна и мобилна работа от планината. Критериите за успех не са със знак за равенство със стойността на заплатата, а все повече се сравняват със способностите ти да определяш своето работно място и време. Това е бутикова привилегия, с която разполагат малко хора. Гимназията в Пловдив ми показа, че границите на населеното място не определят качеството на преживяванията. Да, могат да повлияят на количествените данни, но не това са „ключовите показатели за ефективност“. Това време ме научи на важните неща и ме отучи от същите тези важни неща – единствената теория, която усвоих най-добре бе теорията на относителността.

Търпението

София

И после идва историята на Столицата. Тук има много чакане – чакаме рейса, чакаме слънцето да изгрее, чакаме луната да изгрее, чакаме помощ, чакаме бързия интернет, чакаме повишение, чакаме красивата си фигура, чакаме голямата любов... изобщо ако има едно нещо, в което ние хората сме истински постоянни – то това е чакането. Чакането (почти) винаги е свързано с бъдещо непределено време, с това утре, когато всичко се нарежда по план, когато сме по-доброто си „аз“. Обичаме комфортната зона на желанието, защото в него всичко е перфектно – както ние си го обрисуваме, с точните размери, по поръчка. Обичаме утрешния ден, защото е нов шанс всичко да е наред. Чакането е може би по-лесно и по-удобно - да чакаш означава да бъдеш пасивен, да поставиш обстоятелствата да управляват твоето време...Но каква е алтернативата? Да действаш прибързано, нетърпеливо? Това крие също толкова опасен капан. Тогава осъзнах: чакането е избор.

Животът, вселената и всичко останало

Животът е път

Чакането свършва, когато спрем да чакаме. Когато изборът стане навик....Това е дълъг и труден процес, но когато свърши си милиш, че се е случило естествено плавно.
Мтел стартира своята 4G мрежа, със скорост като в „Бързи и Яростни“, а ти си щастлив, защото знаеш, че можеш и без нея.
Щастлив си, защото знаеш, че готиното в скоростта не се определя само с едната си величина – бързината, а във възможността да забавиш темпото, да изключиш звука на телефона, да се обадиш на приятел (подчертавам „да се обадиш“), да изпиете по една бира пред Народния и да споделяте истории за градове...
Градовете, без които нямаше да сме това, което сме сега. Градовете, които ни променят, докато неусетно не разберем, дълбоко в себе си, че може би и ние поне малко сме променили самите тях – оставили сме своята малка резка във вселената. Обичали сме силно, многогратно, всеодайно и заслужаваме спомените си.

Вярваме, че може да говорим в първо лице множествено число, защото извървяхме пътя и избрахме така. 


*Значение на думата „чакам“ в тълковния речник, второ по ред: „Надявам се на нещо, желая го, стремя се да го получа“. 
Read More

Saturday, 2 July 2016

Безвремие по италиански

Италия е .... Италия. Може много да говорим, а и много е изговорено - колко различни са градовете на Север и на Юг, колко вкусна е храната, жестовете на италианците и тяхното значение, шофирането, паркирането и всичко свързано. Ще се опитам да разкажа за нещата, които създават незабравимите емоции и които говорят за италианските градове.

1. Пиза

Наклонената кула и невъзможните снимки

Не бях ентусиазирана за Наклонената кула, но бях възхитена, когато я видях. Най-забавното от всичко обаче бяха снимките.

Малки и големи, от всякакви народности се кълчат наляво-надясно, крайници хвърчат навсякъде, чува се звук от правене на хиляди снимки в секунда, с едничката цел да се улови мига, в който човек взаимодейства с Кулата. И като казвам взаимодейства, имам предвид по-всякакъв начин...

невъзможните снимки в Пиза
Ето един ентусиазиран турист-жена, която иска да постави Кулата между краката си

Моите опити също бяха доста несполучливи....

снимки в Пиза


Храната и домашната паста

Някой ми разказа, че в Пиза има най-много вегетариански/веган ресторанти на кв.м. - в университета се изучават усилено специалности с философка/еко насоченост и затова мястото е станало изключително популярно със здравословното си хранене. Опитахме паста с песто, която беше странна на вид и много вкусна.

паста с песто в Пиза

Реката Арно

Винаги съм казвала, че градовете с реки са специални. Пиза не е изключение. Залезите и гледките са впечатляващи и те обзема чувство на спокойстие и мир.






Airbnb

Нашата арт - музикална стая - силно препоръчвам да използвате Airbnb, но английският език е дефицит.



2. Чинкуе Тере

Петте селца са райско място.


3. Флоренция 

Реката и мостовете

Отново р. Арно, отново мостове и прекрасни отражения. Флоренция е град, по който просто трябва да тръгнеш, да се движиш и да попиваш - от архитектурата, историята, изкуството, фонтаните, статуиите, моторите и всичко, което те заобикаля. Тук времето е едно - минало, настояще и бъдеще. Тук и сега във Флоренция е много повече, защото въздухът е наситен с мъдростта и страстите на тези преди нас.

нощна Флоренция


Ponte Vecchio

Панорамните гледки

гледка от площад Микеланджело
Гледка от площад Микеланджело
Гледка от Катедралата
3. Венеция

Водният транспорт, гондолите, кананалите и мостовете към входната врата

Свиква се много лесно - без коли. Такситата са лодки, а автобусите са малки фериботчета. Каналите са магически, а мостовете, които свързват къщите са wow! Знаете ли, че има само две жени гондолиери? Това се казва мъжка професия.
Посетете Венеция, че не се знае докаго ще съществува... :)

Панорамните гледки (отново)


Гълъбите на Площад Сан Марко

Някои неща просто не ги разбирам :)



Рожден ден

Отпразнувах своя 29-ти рожден ден със свещички в сладолед под моста... Това е един път!


Морано & Бурано

В Бурано кошчета за боклук няма! Имайте го предвид.

Шарените къщи на Бурано
4. Верона

Любовни истории

Ухае на любов - и в добрия, и в лошия смисъл. Пред балкона на Жулиета беше страшна блъсканица, а изрисуваните стени с любовни пожелания стояха някак мрачно.


Панорамните гледки (отново) и реката Адидже

Ако съвсем малко обаче се отдалечите от китайските светещи червени сърца по централните улици, ще откриете съвсем различна Верона.

Верона отвисоко
Заключение

Италия е страхотна. Яжте повече, пийте повече, разхождайте се повече, дишайте повече.
Има градове, в които оставяш частица от себе си, а има и такива, от които взимаш частица за себе си. Тези италиански градове остават в теб, където и да отидеш.
Read More
Designed By Seo Blogger Templates